Статия на Дейвид Барбоса от Ню Йорк Таймс.
Скоро след като Хуанг Гуаню бе обявен от списание Forbes за втория по богатство човек в Китай 39-годишния предприемач мистериозно изчезна. Седмица по-късно пекинското Бюро за обществена сигурност съобщи, че Хуанг е арестуван по обвинения в корупция.
Много скоро други известни фигури бяха арестувани по обвинение в корупция – Рижин Канг, бившия шеф на агенцията по ядрена енергетика, Чен Тонгай – бившия директор на държавната петролна компания Sinopec, директора на пекинското летище (който бе екзекутиран миналия месец), бившия кмет на Шенжен – втория по важност финансов център на страната.
Китайските власти твърдят, че арестите са част от широкомащабна акция срещу корупцията. Това включва и арестите на служителите на австралийския минен гигант Rio Tinto миналия месец по обвинения в подкуп.
Но анализаторите твърдят, че част от нашумелите корупционни дела в Китай често са изблик на борба за власт вътре в Комунистическата партия, като враждуващите фракции използват „войната срещу корупцията” за саморазправа с противника и корпоративните му подръжници.
В случаят с господин Хуанг, например, милиардер в електронната индустрия според държавните медии наред с него са били отстранени много дългогодишни функционери в пореден ход на очевидна подмяна на власта в партията.
Китай няма независима полиция или съдебна система. Разследванията стават по нареждане на партийните лидери. „Процесът е изключително политизиран” – казва Минжин Пей, професор в калифорнийския Claremont McKenna College за ред „антикорупционни дела” – „Ако покровителя ти не те закриля – изпекли са те”.
Това може да ви помогне да разберете противоречивата политическа и икономическа система на страната. Правителството регулярно обявява огромен брой дела за корупция, но реално срещу корупцията се прави твърде малко.
С наближаването на 60-тата годишнина от комунистическата революция Пекин е все по-притеснен, че ширещата се корупция подкопава публичното доверие в партията, уврежда на икономиката и подкопава социалната стабилност.
В наскоро публикувано социологическо проучване 75% от анкетираните заявяват, че корупцията е проблем номер 1 на страната. През настоящата година това доведе до няколко изблика на публична ярост. Един от тях беше през юни, когато хиляди излязоха на улицата в източния град Шишу, след като готвач бе намерен убит в местен хотел, за който се знае, че е контролиран от корумпирани местни чиновници.
„На хората им е дошло до гуша от корупцията” – казва Гао Цуанжин от Китайската академия по социални науки.
Според експерти корупцията процъфтява, защото относително слабо платени чиновници имат достъп до огромни по размер ресурси и бизнес-контакти. „Ключовата променлива в уравнението е размера в който правителството е свързано с бизнеса в Китай” – казва професор Пей.
Много чиновници стават все по-изобретателни в начините за забогатяване, като правят фондации чрез които приемат подкупите или карат фирми да пращат децата им в скъпи университети зад граница.
Китайските законотворци обмислят приемането на закон, който даде на прокуратурата предприемането на по-широки мерки – в това число и наказателна отговорност срещу приемащи подкупите близки, роднини, съпрузи на корумпирани чиновници.
Никой не знае колко чужди компании са замесени в корупция и колко често, но много чужди компании имат сериозни опасения. Особено американските, които трябва да съблюдават и американския закон за Чуждестранните корупционни практики.
През настоящата година Morgan Stanley уволниха един от директорите в имотния департамент заради подозрение, че е нарушил закона.
И все пак, когато избухне голям скандал, произхода и естеството му винаги са забулени в мистерия. През 2006 година, когато бе отстранен Чен Лянгю, партийния секретар на Шанхай и член на Политбюро, мнозина твърдяха, че той е загубил борбата за власт с ръководството в Пекин.
Мнозина твърдят, че арестите на служителите на Rio Tinto са политически мотивирани, заради неотстъпчивостта на австралийската компания при преговорите с китайскта държава за цените на желязната руда.
Хванатите от кампаниите на партията биват публично унижени и понижени затова, че водят декадентски живот, приемат подкупи или имат множество любовници. Но това е практика на толкова много държавни лидери, че в Хонг Конг в издателската индустрия има цял жанр, който описва частния живот на партийни лидери в книги, които носят заглавия като:
„Сексуалните постижения на комунистическите партийни лидери”, „Власт и пари: Похот сред китайските лидери” и т.н
Колкото и да е голяма публичната ярост мнозина експерти се съмняват, че корупцията ще си отиде скоро, главно заради факта, че страната няма независима полиция и съдебна система.
Има граници в това докъде е готова да стигне партията. Когато сина на президента Ху бе замесен в скандал с корупция в южноафриканската държава Намибия, с участието на китайска компания, която по-рано е контролирал, Пекин забрани на китайските портали и телевизии да споменават за случая.
Според анализатори има още една причина поради която промяната няма да дойде бързо. Защото политиците се борят за власт именно с цел формирането на съюзи, които да ги направят много богати.
„Това е в момента инструмента за набиране на партийните членове. Корупцията е лепилото, което в момента държи партията. Отърваването от нея е невъзможно, докато съществева тази система” – казва професор Пей
И най-важното: Кой прави от комунистически Китай - втора световна сила, а в недалечно бъдеще, и първа? Дали китайското икономическо "чудо" е заслуга на комунизма и на хунвейбинската "културната революция" от преди 30 години, или е заслуга на световния еврейски капитал, който реално създава и крепи комунизма - навсякъде по света? А там където се наложи световната Им мафия да замени комунизма, - го заменя с - откровена комунистическа мафия, под прикритието на псевдодемократични лозунги!
Незнанието не отменя фактите!