Николай Атанасов, 14 април 2011 г.
Президентът на САЩ Барак Обама представи шокова фискална програма, която трябва да осигури съкращаването на бюджетните дефиците на Америка с $ 4 трлн. в рамките на 12 години или дори още по-бързо. С нейна помощ трябва да бъде създаден финансов миханизъм за гарантираното спадане на държавния дълг на САЩ спрямо националния БВП от 2014 г. Според критиците обаче, планът ще застави страната и американците да заживеят на “пълна самоиздръжка”, предава Associated Press.
Мерките по плана бяха представени от Обама по време на реч снощи в Университета “Джордж Вашингтон” в американската столица. “Трябва да живеем на самоиздръжка, да съкратим дефицита и да се върнем на пътя, който ще ни позволи да разплатим дълговете си. И трябва да го направим така, че да защитим възстановяването на икономиката, да защитим инвестициите, необходими ни за растежа, да създадем работни места и да обезпечим бъдещето си”, заяви Обама.
Американският президент бе категоричен, че всеки план за съкратяването на бюджетния дефицит трябва да включва едновременно съкращаване на разходите и увеличение на данъците, в т. ч. отмяната на данъчните облекчения за богатите американци, въведени от неговия предшественик Джордж Буш-Младши.
От общата сума от $ 4 трлн., с които трябва да се съкратят дефицитете до 2023 г., $ 2 трлн. се падат на съкращаването на разходите. Още $ 1 трлн. ще бъдат получени от увеличаването на данъчните постъпления. Последният трилион долара ще бъдат икономисани от съкращаването на разходите по обслужването на външния дълг на страната.
Съкращаването на бюджетните разходи с $ 2 трлн. Обама смята да постигне посредством орязване на средствата за отбрана, медицинското застраховане, както и за редица федерални и т. нар. задължителни правителствени програми.
Така например, отбранителният бюджет до 2023 г. ще се съкрати с $ 400 млрд., други $ 480 млрд. ще бъдат икономисани от реформите в здравеопазването и отстраняването на пропуските и дублирането в програмите за медицинско обслужване Medicare и Medicaid. $ 770 млрд. ще дойдат от съкращаването на вътрешните федерални програми, включително субсидирането на селскостопанската продукция, откъдето Обама очаква да икономиса $ 360 млрд.
Разбира се, мерките носят принудителен характер. Те са косвения отговор на Белия дом на критиката на републиканската опозиция, както и на предупрежденията на много независими експерти в САЩ, смятащи, че Америка просто не може повече да си позволи да плаща разходите си за сметка на ръста на дълговете и дефицитите. При съкращенията обаче, екипът на Обама ще се опита да съхрани социалната “застрахователна мрежа” за най-нуждаещите се и ще продължи инвестициите в блъдещето на страната, фокусирани преди всичко в сферата на иновационните технологии.
Новият план предвижда и механизъм за автоматичното регулиране на държавния дълг. Ако до 2014 г. конвенционалните мерки не успеят да постигнат стабилизиране на задлъжнялостта и обрат към намаляването й, то ще заработи “предпазен спусък” за механичното съкращаване на разходите на бюджета, с изключение единствено на програмите за социално обезпечаване, поддръжка на безимотните и медицинското обслужване на старите хора. Този механизъм трябва да гарантира, че през втората половина на десетилетието дефиците няма да превишават средно 2,8% от БВП.
През тази година се очаква бюджетният дефицит на САЩ да достигне ниво от $ 1,65 трлн. или почти 11% от БВП на страната. С помощта на плана си, администрацията на Обама иска да понижи този показател до 2,5% от БВП през 2015 г. и малко над 2% от БВП към края на десетилетието.
Що се отнася до държавния дълг на САЩ, то в момента таванът му е поставен на астрономическите $ 14,29 трлн. Още на 16 май обаче той може да бъде пробит, ако Конгреса не се съгласи за поредното му вдигане. Засега опозиционнаа Републиканска партия, която разполага с мнозинство в Камарата на представителите се противопоставя на това, а президентската администрация публично предупреждава, че дефолта на САЩ би имал крайно апокалиптични последствия.
Секретарят на финансите на САЩ Тимъти Гейтнър посочи, че дефолта ще произведе “криза, много по-страшна от тази, от която току-що излизаме”, визирайки получилата името Великата рецесия криза от 2008 г.
http://zonabg.info/Economics.30_32/15123.SASHT-spasenie-falit-gigantski-sakrashteniq-byudjetni-deficiti/